ПОЕТИЧЕН ПОКЛОН КЪМ Васил Левски
Гласът на паметта:
ученически стихове за Апостола
Заветът на свободата
В мрачни години — страх и тишина,
се вдигна глас със сила на вълна.
Без трон, без злато, без корона ярка -
а с вяра чиста, със душа горяща.
По прашни пътища вървеше сам,
но носеше надежда като плам.
В сърцето — огън, в погледа — простор,
мечта за род свободен и достоен свят.
Не меч, а слово будеше народа,
не слава — чест му бе награда.
И днес през времето заветът му звучи:
че правдата винаги ще победи.
Щом споменът за него в нас гори,
смелостта отново ще искри.
Да пазим свободата като свят олтар
и с чест да крачим в утрешния ден.
Учениците от 7. В клас
Васил Иванов Кунчев
Времето е в нас и ние сме във времето;
то нас обръща и ние него обръщаме.
Тефтерчето на Левски
Следите на Апостола
О, Левски — име свято, светъл зов,
камбана горда в българската памет,
ти вдигна знамето на чест и зов
народът сам съдбата си да хване.
Не с корона, нито със престол,
а с вяра, чиста като планините,
поведе ти народа към простор —
към бъднини свободни и честити.
Пред бесилото не трепна твойта гръд,
остана твърд — пример безсмъртен,
и днес ни води твоят праведен път
към дълг, към смелост, към живот достоен.
Поклон пред теб, Апостоле велик —
в сърцата ни си знаме и надежда.
Докато българският дух е жив,
България ще те следва.
Учениците от 7. Б клас
Ако спечеля, печеля за цял народ –
ако загубя, губя само мене си.
Всекиму ще се държи сметка за делата.
Шепот от вечността
Тихо върви през мрака на нощта
с очи, в които пламъкът гори.
Не носи злато, нито власт -
а вярва, че народа ще спаси.
Във всяко село шепне като вятър,
във всяко сърце разпалва светлина.
„Дела трябват!“ – казва твърдо, кратко,
и тръгва пак по прашната страна.
Не трепва нито пред окови тежки,
ни пред смъртта - студена, горда сянка.
За свободата понесе дни сурови
и вписа името си във вечността.
Апостоле, ти още ни говориш
за чест, за дълг и свят завет.
И щом за правда ние се преборим,
ти пак ще крачиш с нас напред.
Лучиян Митраков, 7. Б клас
За Отечеството работя, байо! Кажи ти моите и аз твоите кривини, па
да се поправим и всички да вървим наедно.
Ода за Васил Левски
О, Апостоле — светъл страж на свободата,
в нощите робски ти бе жива искра!
Без трон, без злато, без земна отплата
поведе народа към свята съдба.
Като буря премина през села и градове,
със слово огнено будеше духа.
Вярата ти - по-силна от оковни железни -
разкъса страха и изправи народа.
Не се преклони пред сила, нито пред смърт,
не предаде завета си чист.
С кръвта си написа безсмъртния път -
завет за свобода, за чест и за правда.
И днес над нас стои твоят пример -
като знаме високо в безкраен простор:
да пазим земята, да браним народа,
със смелост и вяра - докрай.
Поклон пред теб, Апостоле безсмъртен -
в сърцата ни твоят огън гори.
И щом България зове за правда,
ти пак ще ни водиш напред.
Учениците от 7. Г клас
